Широка Лъка (архитектурен резерват)

Смята се, че името на Широка лъка идва от старобългарската дума "лъка": „извивка", „кривина", „лъкатушене". В първите дни на месец март в селото се провежда един от най-големите кукерски празници в България, наричан от местните жители

„Песпонеделник".

Причина, хората да се заселят някога тук, било насилственото помохамеданчване на родопското българско население през 17 век. Първоначално тези земи били владени от юруците - черкезки номадски племена, които по-късно се преселили към Беломорието. Красивите къщи пренасят всеки посетител в епохата на Възраждането и никак не е чудно, че над 90 обекта в Широка лъка са паметници на културата.
По-голяма част от къщите са построени в типичен архитектурен стил, наричан родопски. Покрити с каменни плочи, те напомнят донякъде крепости, което никак не е случайно, защото единствено в тях по време на османското робство хората са се чувствали относително защитени. Това е причината и във всяка от тях да има скривалища в стените или избите. Най-известни са Сгуровската, Учиковската, Богдановата и Калайджийската къща. Но не само те, всяка сграда в това селище има свой собствен облик и обаяние. В една от тях, построена през 1853 година и наречена „конак", защото е била собственост на административен чиновник, е етнографският музей. Тук може да се научи много за бита и обичаите на някогашните обитатели на Широка лъка. Показана е автентичната подредба на стаите -тази на стопаните, невестинската - на булката и младоженеца, овчарската, както и мястото, където са се провеждали седенките. Любопитна е богатата експозиция от домакински съдове и пособия: за биене на мляко, съхранение на сирене и кашкавал, както и оригинална пещ за хляб. На втория етаж е експониран стан, пред който чуждестранните гости се застояват дълго. И още: козяци, черги, халища и разнообразни кукерски маски.
Доказателство, че широколъчани са били прочути майстори - дюлгери, са не само къщите, но и построената през 1834 година църква "Успение на Пресвета Богородица", която според преданието била вдигната само за 38 дни.
Предполага се, че иконостасът й е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков, но не е изключено те самите да са изографисали църквата. В близост до храма е и старото училище, построено през 1835 година.
Главната улица на селището носи името на прочутия Петко войвода /капитан Петко Киряков/, който след Освобождението на България живее тук две години. Паметник и паметна плоча са му вдигнали признателните жители на Широка лъка.
В центъра на селището е и паметникът на родения тук екзарх Стефан Първи (чието светско име е Стоян Попгеоргиев Шоков), първия предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква и един от най-активните участници в спасяването на българските евреи през 1943 година.
Предпочитано място за снимки са и трите изящни каменни моста над Широколъшката река, останали още от римско време, които придават допълнителен чар на това самобитно селище.
Разказът за Широка лъка би бил непълен, ако не се спомене, че славата на това обаятелно село се дължи не само на богатата му история и оригинална архитектура, а и на музиката. Не е пресилено да се каже, че всяко семейство е свързано с нея. Това е причината да го наричат още „храм на музиката" и „музикална столица" на Орфеевата планина. Тук са родени или израсли едни от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор. Заслугата за това е на Средното музикално училище за народни песни и инструменти.