Скален Манастир "Димитрий Басарбовски"

В периода на Второто Българско царство (ХII – ХIV век) днешният Басарбовски скален манастир е бил част от голям манастирски исихастки комплекс, обхващащ каньона на река Русенски Лом и притоците Бели и Черни Лом. Във варовиковите скали монасите исихасти (от гр. исихия – мълчание, тишина) са издълбали своите църкви и килии. Далеч от светската суета те живеели просто и аскетично. Единствената цел, с която живеели в постоянна молитва, лишения и безмълвие, била да видят Христа в истинската Му светлина - тази, в която се явил на планината Тавор.

Св. патриарх Йоаким I (паметта му се чества на 18 януари), дошъл от Света гора атонска в Русенското Поломие, е пребивавал в скалните манастири край селата Красен, Иваново и Басарбово. През 1235 г. при царуването на цар Йоан Асен ІІ бил избран за пръв Търновски патриарх и канонично утвърден от събора в Лампсак през същата година.

Според исторически изследвания Басарбовският манастир бил посветен на св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Ктитор на манастира била царица Теодора – първа съпруга на цар Йоан Александър и дъщеря на влашкия войвода Иванко Басараб (основател на първата владетелска династия на Влахия). От там е името на манастира. Иванко Басараб като царски тъст е притежавал тази земя.
След османското нашествие скалните килии и църкви в различно време запустявали. В османски данъчен регистър от 1479 – 1480 г. се споменава за „Манастир Басарба”.
По нататък сведения за светата обител черпим от житието на св. Софроний Български (по-точно Басарбовски, честван на 28 май), живял през ХVI в. като монах в Басарбовския манастир. Споминал се от насилствена смърт в манастира. След погребението му на гроба му започнали да стават чудеса. На третата година отворили гроба му и открили тялото му нетленно и благоуханно. Мощите му се намират в Сърбия.
През ХVІІ век в Басарбовския манастир се подвизавал единственият знаен светец от Русенския регион, родом от с. Басарбово – св. Димитрий Басарбовски (чества се на 27 октомври). За това свидетелства преп. Паисий Хилендарски (паметта му отбелязваме на 19 юни) в неговата „История Славяноболгарская”. Св. Димитрий бил пастир на с. Басарбово, прел монашество в Басарбовския манастир. През земния си живот прославил Бога, а Бог го прославил във вечния. Св. Паисий споменава за година на успението му – 1685. 
Мощите му били открити по чудесен начин в р. Русенски Лом, срещу манастира. На мощите на светеца ставали много чудеса и изцеления. 
На 10 юли 1774 г. завършила една от многото Руско-турски войни и в с. Кючук Кайнарджа бил подписан мирен договор. Русия била победителка. Клауза в договора давала право на Русия да покровителства православните християни на територията на Османската империя. Генерал Иван Петрович Салтиков († 1805 г., син на генерал-фелдмаршал Пьотр Семьонович Салтиков †1772 г.), трябвало да пренесе мощите на св. Димитрий Басарбовски в Русия. Пътят им минавал през Букурещ. Там стигнали на 13 юли 1774 г. В града имало чумна епидемия. След като мощите влезли в Букурещ никой повече не умрял от чума. Жителите на града, между които имало много българи-емигранти, изпросили от генерала да остави мощите в Букурещ. Важна роля за това изиграл преводача българин Димитър Мент Поклонник. Това станало при светителството на Унгро-Влашкия митрополит Григорий ІІ (1760-1777 г.). И до днес св. мощи се намират в катедралата „Св. св. Константин и Елена”, сега Патриаршеска.
След св. Димитрий не е известно в манастира да е имало монаси. През 1912 година Басарбовският манастир е обект на археологично проучване от изследователя на българските старини Карел Шкорпил.
На 1 май (14 май ст.ст.) 1937 г., деня на св. прор. Йеремия, при светителстването на Доростолския и Червенски митрополит Михаил (†1961) е възстановен Басарбовският скален манастир. Първият жител на манастира е монах х. Хрисант (†1961 г.), дошъл от Преображенския манастир край Търново. От възстановяването си до скоро в св. обител е имало само по един монах, като последователно са пребивавали монах Партений, архимандрит Севастиан, йеромонах Иларион. Архимандрит Виктор е игумен в периода 1999 - 2003 г. От 2003 г. игумен на манастира е архимандрит Емилиан.
На 24 септември 2005 г. Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит положи основен камък на манастирската църква „Св. Преображение Господне”.
На 27 октомври 2005 г. по случай 320 години от успението на преп. Димитрий, с благословението на блаженопочившия патриарх Теоктист († 2007 г.), манастира получи най-скъпоценния дар от Румънската патриаршия – житийна икона с вградена частица от мощите на св. Димитрий Басарбовски. Истинско чудо е, че след пристигането на св. мощи, манастирът претърпя истински разцвет и бе основно преобразен. Полагането на основен камък на монашеското общежитие стана на 31 май 2007 г. Строителните работи започнаха на 27 юли 2007 г., в деня на св. Пантелеймон и св.св. Седмочисленици Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Всичко това стана с Божие благословение и по застъпничеството на св. Димитрий.
Днес в светата обител се подвизава малко, но сплотено братство.
Помени Господи основателите, ктиторите, дарителите и благоукрасителите на Басарбовската св. обител.

Автор: архимандрит Емилиан – игумен на манастира