Триградско ждрело

Всеки, който е идвал в района на Триградското ждрело, си е тръгвал убеден, че това е едно от природните чудеса не само на България, но и на света. Най-подходящ изходен пункт за посещение на карстовите обекти около него е хижа

 „Триградски скали". Величественото и впечатляващо с красотата си ждрело е разположено по поречието на река Триградска, на 2 км под село Триград, по пътя към Девин. Същинската част на ждрелото се разпростира на 2-3 км по протежение на реката, като от двете страни се издигат мраморни скали, образуващи тесния пролом, наричан още Тунела. Височината на скалите на места достига до 250 м. Най-ниската част е местността Буков мост (946.5 м н.в.), а най-високата е при връх Кулата (1543 м н.в.). Природната забележителност Триградското ждрело е обявена за защитена територия през 1963 г. На източната страна на скалния венец на ждрелото се намират пещерите Харамийска, Проходна и др. С най-големи заслуги за откриването и популяризирането не само на огромната подземна пропаст, наречена „Дяволското гърло", но и на по-голямата част от пещерите в региона е покойният вече учител Димитър Райчев, възпитал не едно поколение спелеолози.

Над 150 са пещерите в района Триградско ждрело, някои от които са послужили и като праисторически жилища на хората. Пещерите са спомогнали за запазване на фауната, включително и прилепите - 20 вида от общо 30 за Европа се срещат в България. Коритото на Триградската река се е вдълбало дълбоко в планинските недра, съставени главно от мрамор и метаморфни скали. Това е дало възможност да се образуват разнообразни карстови форми, а в по-дълбоките пластове да се оформят огромни пещери. В района има много неизвестни и непроучени пещери. Тук могат да се видят кари, въртопи, понори, валози и скални мостове. По тези места има редки видове растения и животни. Например родопски силивряк (хаберлея родопензис), родопски ръж и други, а от животинския свят тук се срещат единствените в България отровни паяци, живеещи дълбоко в пещерите.
В края на ждрелото, в посока село Триград, от долната страна на пътя е изкуствено прокопан вход за пещерата Дяволското гърло. По сто и петдесет метров тунел се стига до впечатляващата с размерите си зала на пещерата. В началото само лекият хлад подсказва, че човек навлиза под земята и над него лежи 200-метров мраморен пласт. После се долавя глухо бучене, което се превръща в тътен, и скоро се озоваваме в Голямата зала. Отначало е трудно да се възприемат очертанията и размерите й. Полека-лека изплуват подробностите - синкавотъмните блясъци на укротената река и ефирна мъгла, която създава илюзия за движение и живот, сякаш Дяволът „диша". От залата, по виеща се стръмна циментова стълба, се стига до естествения вход на пещерата. От траките е останала легендата, че тук са хвърляли вождове, за да останат безсмъртни.
Водите на Триградска река образуват в нея 18 водопада, най-високият от които се спуска в бучащата зала на пещерата от 42 м височина. Той е най-висок на Балканския полуостров. Огромната Бучаща зала (с три водопада), в която се излива кипящата река, е висока над 35 м и широка над 100 м. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. На почти 400 м от входа на Дяволското гърло, водите на подземно течащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността. В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония от пещерен дългокрил прилеп.