Ждрелото на р. Ерма

Ждрелото на Ерма, на 4 км от град Трън, известно още като Ломниш-кото /по името на близкото село Ломница/, е резултат от хилядолетната работа на реката, прорязала дълбока теснина във варовика. През 1961 година, за да се запазят естествените екосистеми, видовото разнообразие, местообитанията на редки и застрашени видове и забележителните пейзажи, ждрелото е обявено за природна забележителност и защитена територия.

Една срещу друга на двата бряга на реката са се възправили две канари, високи около 150-200 метра, наречени Жилав камък и Манастирището /или Църквището/. За радост на търсачите на силни усещания, защото по тях са прокарани повече от десет алпийски маршрута за катерене, с различна категория на трудност. Разбира се, има и легенда за появяването на скалите - романтична и тъжна, която разказва за невъзможната любов на двама млади. Момъкът бил беден, а девойката от богато семейство, което не одобрявало любовта им. Двамата избягали заедно, но майката на момичето ги проклела и те се вкаменили, разделени завинаги. От сълзите им се родила река Ерма.

Що се отнася до името на реката, според Константин Иречек то е дошло от обитавалия скална дупка наблизо отец Терапонтий, за когото Паисий пише в своята „История". Свети Терапонтий живял в Лидия по времето на император Валериан и бил свещеник в град Сарди. Името му на черковнославянски /от това на река Хермес в Лидия/ се преобразувало на Йерме. На трънска почва то било преиначено на Ерма.

Два са начините да се полюбувате на изключителната красота на ждрелото. Можете да минете през изкуствено прокопания тунел на десния бряг и да го видите оттам. Гледката е внушителна, особено на залез слънце. Или пък да тръгнете по Трънската екопътека, която след 3 километра може да ви отведе до село Банкя.

Река Ерма извира от Власина планина край село Клисура в Сърбия. Тя е малка, със средногодишен отток от 2-3 куб. м/сек. и дължина 65 километра, от които само 25 са на територията на България. Навлиза в нашата страна при Стрезимировци, преминава през Трън и след Ломнишкото ждрело отново ни напуска, за да се влее в Нишава. Но преди сливането с нея образува един от най-величествените и красиви проломи в цяла Югоизточна Европа - Пога-новския.

Как да не си спомни човек именно на това място възторжените редове, написани от Алеко в прочутия му пътепис "Какво? Швейцария ли?!....": "Цариброд е потънал в мъглата. Погледнете сега на югозапад. Виждате ли онези просечени сиви гигантски скали, блеснали на слънцето. Те тъй успоредно се спущат в бездната, гдето протича реката Ерма. ... Сега вече никоя сила не може ви сдържа, никое разстояние не може ви уплаши, вие забравяте всички условия и задължения на градския си живот и се устремявате към този рай, който постепенно ви се открива и открива нови и нови прелестни и разнообразни картини... Скалите, скоро! Боже, каква е тази пропаст! Каква е там онази бездна, от която се издигат облаци към небето?... Не се спирайте, напред! Още малко, още един хълм... Погледнете сега!... В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!... Е как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветните скали, в които е прикован моят поглед?..."

ОБЕКТА Е ВРЕМЕНО ЗАТВОРЕН!