Музей на Дунавския риболов

Ако посещението на военното гробище утаява в душата тъга, то тя бързо отстъпва място на любопитството и възхищението на всеки, прекрачил прага на изключително интересния и единствен по поречието на Дунав "Музей на риболова и лодкарството", открит през 1974 година. Той е в близост до река Дунав и Архитектурен комплекс „Рибарска махала” - естествено обособило се рибарско селище от епохата на Възраждането. Очарователно място, където с лекота можеш да се потопиш в миналото и да разбереш защо през своето хилядолетно съществуване Тутракан е неизменно свързан с риболова и лодкарството - древен поминък и занаят, изхранвал цели родове и фамилии. Експонатите в него са събирани от цялото поречие на Дунав.

В града работели прочути майстори, които изработвали и изнасяли лодки не само за Румъния и Сърбия, но и за Унгария и Австрия. Знае се със сигурност, че към 1897 година рибарската професия била упражнявана от 2297 души, а в началото на 20 век махалата обитавали 1437 рибарски семейства. И не само мъжете, а и доста жени се занимавали с риболов. От тук освен лодки се изнасяли риба, рибено масло и черен хайвер за редица европейски страни.
Експозицията на музея предлага увлекателно пътешествие в миналото. Тук става ясно и още нещо: че населението на Тутракан не е живеело в охолство. Храната му се състояла най-вече от мамалига и произведените от рибата ястия. Рибарите се задържали в градчето само през най-студените зимни дни. Тръгвали на риболов рано напролет, а се завръщали през късната есен. Отдалечавали са се на по 150-200 километра от родното място, ловели риба, която продавали, и така издържали семействата си. Недоимъкът им бил постоянен спътник. Когато годината била лоша, а уловът малко - гладували. И някои особено любопитни факти могат да се научат тук. Например, кой от видовете риба е емблема на великата река. Някои казват, че това е именно моруната, защото бялото й месо е много вкусно, а и защото от нея се добива прочутият черен хайвер - "златото" на дунавските рибари. Но ако моруната е емблема на Дунава, няма съмнение, че негов господар е сомът, който през 40-годишния си живот може да достигне дължина от 5-6 метра и тегло 300 килограма. Свирепа и борбена риба - сом с тегло около 100 килограма има теглителната сила на малка моторница. Навремето, когато рибарите притежавали само обикновена гребна лодка, никак не е било лесно да се улови и извади от водата подобен екземпляр.

Град и река с обща съдба, свързала ги завинаги. Идете в Тутракан не само за да видите, но и да усетите всичко това.