13-ТА СРЕЩА НА ХИЖАРИТЕ НА „УЗАНА”

19/10/2020

 

 

На 13 и 14 октомври, в навечерието на християнския празник Света Петка, за 13-ти пореден път  хижарите от Централна Стара планина се събраха на едно място, за да обменят информация и да споделят часове на добро настроение.

В подножието на най-големият връх в региона -  връх Коруджа (Исполин), в топлата хижа „Узана“ , наричана още „Партизанска“ , си дадоха среща силните духом;  тези мъже и жени, които години наред живеят с нормативната уредба на Планината и нейните закони – хората, които години наред посрещат и изпращат всички нас, които искаме да се докоснем до планинските висоти и за кратко да избягаме от ниските страсти на урбанизираните низини. Хората, които години наред  спасяват дръзналите да не се подчинят на планинските закони и на които винаги можеш да разчиташ, ако си щедър в отношението си, както са те.

Началото е дадено преди 13 години от хижарят на заслон „Ботев“ – Вальо  Ангелов . Той, който  се посвещава на старата и достолепна прелест,  след една негова среща с нейната строгост, и суровост дава обет и прави днешния обновен заслон, който преди това е бил изоставен и приличащ на обор. Вальо, който всички негови колеги ценят и който решава, че със срещи  на колегите му,  опитът трябва да се обменя.

Събирането този път започна със благословия от отец Рафаил Павлов, свещеник от храмовете на пловдивските села Каравелово и Климент…. Отец Рафаил, един човек,  посветил се изцяло на вярата неслучайно, а в резултат на редица житейски събития. През 80-те години заедно със своите родители са били хижари на хижа „Венера“. Дядо му Рафаил, по бащина линия, е бил гордостта на село Каравелово – бил е царски свещеник и е служил в параклиса в Царска Бистрица. Талантът му в пеенето и натискът на негова близка го кара да завърши Духовната семинария в град Пловдив, а след нея магистратура във Великотърновския университет със специалност „Психология“. Насърчение получил от тогавашният владика на град Пловдив – Арсений, а негов духовен наставник е бил дядо Добре Добрев, най-големият дарител на храм „Свети Александър Невски“. Полезно е присъствието му и тук в планината. То е единение с дейността на хижарите – и едните,  и другите се грижат душата да е волна, да е пълна с енергия. Защото, както казва отец Рафаил:  „Душата не може да се пипне, не може да се види, не може да се претегли. Но може да се вникне в нея – тя е вид енергия… Душата е като планината – необятна и подходът към нея трябва да е внимателен като при отиването в планината.“  С благослов от свещеника и курбан, приготвен от любимецът на хижарите Аврам Арменов  Лилов от град Сопот и Димо Мичев и максимата от майсторите, че „от врял курбан и греяна ракия, никой не се е изгорил“, премина вечерта в разгорещени разговори и танци, озвучавани от двамата представители и верни приятели на туризма Катя и Христо Георгиеви от северняшкия оркестър „Нашенци“.

Тазгодишният домакин, хижарката на хижа „Узана“  – Милена Ботева, посрещна гостите си с питите, с които печели почитатели на вкусния хляб и с гальовното обръщение „мили мои“. Пожела тези срещи да продължат и никой да не липсва в годините напред.

По покана на ТД „Узана” в срещата се включиха председателят на Българския туристичеески съюз доц. д-р Венци Росманов, сеекретарят „Инвестиционна дейност” Георги Бенчев и специалиста „ЮТС, спортна, учебно-методическа и кооперативна дейност” Иван Тодоров.  Наемателите на планинските домове отправиха въпроси, които от години възникват и на които се търсят рационални решения.

В присъствието на миналогодишните домакини от хижа „Партизанска песен“ – голямото семейство Кръстеви, на Милена Ботева, която приюти тринадесетата среща на хижарите  в хижа „Узана“ („Партизанска“), единодушно се одобри следващата по ред  да бъде при най-танцувалното семейство  – Теодора Златанова и Тончо Петров, стопаните на хижа „Васильов“.

И ако 13 за някои е фатално число – то за хижарите не е, защото 13 за тях е духовно число. Фатално може да бъде само, ако всички ние не осъзнаем, че отношението ни към  Господарките Планина и Околна среда трябва да е взаимно – така, както получаваме дарове от тях и ние да даряваме своето адекватно поведение!

Тодорка Мирчева

Кметски наместник на Кметско наместничество „Зелено дърво”

 

Btsbg.org © 2025 All rights reserved