8 ДНИ – 10 ВЪРХА

06/07/2021

8 ДНИ – 10 ВЪРХА

   Събитието, организирано от Клуб „Нови хоризонти” към ТД „Родни Балкани“ – Варна, приключи за тази година, за да отвори възможности за бъдещи НОВИ предизвикателства и НОВИ хоризонти за реализиране.

   В ранната утрин на 19 юни от ЖП гара София, ние - 14 участника, 2 водачи и безценния ни шофьор Боби потеглихме към първата цел за деня – хижа „Алеко” на Витоша. Небето се мръщеше и сякаш, за да ни провери доколко сме убедени в своите намерения изливаше ведра с вода върху ни. Така в мъгла и дъжд, през снежна преспа по кални пътеки не усетихме кога се изкачихме на Черни връх (2290 м). Чайната ни приюти за кратка почивка и подкрепление. Колективна снимка и ход. Търсене на изгубен IPhone. Радост от намирането и бързо слизане при групата. Просветля. Появи се гледка. Поизмокрени, усмихнати с надежда да не ни вали повече потеглихме към село Ломница. Връх Руй (1706 м) ни очакваше. Въпреки високата влажност и неколкократно изсипал се дъжд, дълбоките кални локви и хлъзгава кална пързалка на финалната права от хижа „Руй” до върха, той бе достигнат. За награда за упоритостта и времето се изясни, и гледки се откриха. След минутите на съзерцание, индивидуалните и обща снимка потеглихме обратно в бърз ход надолу. Боби ни очакваше. „Скочихме в буса“ и потеглихме за Осогово. Дълъг и тежък първи ден. Награда - късна и вкусна вечеря и заслужена почивка.

   20 юни започна усмихнат с чаша чай и ароматно кафе. Строихме се за снимка и потеглихме по дългия обзорен път към връх Руен (2251 м). Навсякъде красота – окъпани от росата цветя, кончета в полето, аромат на мащерка и лекота. Вървяхме всеки със своите мисли и лични усещания. Върхът ни посрещна усмихнат и бързо след няколко снимки време се спусна мъгла. „Смъкнахме се“ в заслона. Починахме. Порадвахме се на създадените условия и потеглихме обратно. Колкото и бързо да вървяхме надолу не успяхме да избягаме от традиционния освежителен дъжд. Малко преди заслон „Превала“ небето ни поля със своята благословия. Приехме го философски. Така е трябвало. В хижа „Осогово” се освежихме, хапнахме и потеглихме към Беласица и хижа „Конгур”. Вечерта беше топла и звездна, а на душите ни леко.

  На третия ден тръгнахме малко след 6:30, но затова пък успяхме и с чая, и с кафето, и с общата снимка. Казват, че денят си личи от сутринта. Така си е. Потвърди се и за нас. Усмихнат, слънчев, пълен ден. Изкачихме първо връх Конгур (1951 м). На билото е и макар да не е в списъка на 10-те как да го подминеш?! Виждат се земите на три държави – Македония, Гърция и България. След Конгур поехме към първенеца на Беласица - Радомир (2029 м). Основната група се предвижи по пътя, а четерима смелчаци решиха да проверят възможностите си ходейки по билото.

    Радомир ни посрещна усмихнат и с гледки. Снимки не липсваха, както и радост в очите от удоволствие. Потеглихме обратно на бърз ход. Починахме до Личовата чешма, наслаждавайки се на живителните студени глътки вода. Пак ход. В хижа „Конгур” си „взехме“ дълга заслужена почивка и потеглихме към хижа „Беласица”, където ни очакваше Боби, за да потеглим към следващата цел – китната Славянка и хижа „Извора”. Предизвикателства и по пътя не липсваха. Накладките на спирачките на буса сякаш имаха различно от нас намерение и ни създаваха допълнително разнообразие – „спирка в нищото на средата на пустинята“ (според Васко), пълно заведение с климатик в Катунци, общуване с майстори в автосервиз и още … Всичко е добре, когато свършва добре. Насладихме се на вечерта, хапвайки вкусна гозба под големия питомен кестен в хижа „Извора”. Топла нощ и сладък сън.

   22 юни започна сладко с усмивки, ЧРД и пожелания за всичко желано и мечтано. Доброто настроение не липсваше. Потеглихме към Гоцев връх (2212 м) и цветната планина ни обгърна – толкова синьо, жълто, бяло, розово, лилаво и какво ли още не. Купчинки прекрасни растения и аромат. Върха достигнахме с лекота по стръмната „червена“ пътека. Част от групата отърча до 100-та пирамида, а останалите се отдадоха на раздумка и почивка. След индивидуалните фотосесии последва общата снимка и ход обратно надолу. Завръщането направихме през местността Ливадето и по-малко стръмното. Хапнахме и ягодки. Обядвахме вкусен боб в хижата и потеглихме към крайната цел за деня – Пирин и хижа „Вихрен”. А вечерта … тя бе истински подарък – изгрев на почти пълна бляскава луна, разговори и откровение.

   На 23 юни потеглихме към връх Вихрен (2918 м) в 6:30 след традиционната снимка пред хижата. Пирин, планината на истината, ни показа своята обич и ни приласка. Лек ход. Прегазване на рекички и реки от топящите се преспи. Пресичане на преспа. Среща с няколко стада кози. Опити за по-близък контакт. Минзухари. Иглика. Слънце и сякаш растящи крила от красотата на гледките, където и да се обърнеш. За по-малко от 3 часа бяхме на върха. Прекрасното време и нашето преповдигнато настроение предполагаха да постоим и да се насладим. Така и сторихме. А после обща снимка и ход – надолу. В хижата се наградихме – кой с фреш, кой със супа и потеглихме с буса към следващата цел за деня – Родопа планина и нейния първенец връх Голям Перелик (2191 м). Изкачването към него (до вратата на поделението) започнахме от параклиса над хижа „Перелик”. Зелената красота на Родопа, разнообразена с омайниче и жълти цветя, полъхващия вятър ни стимулираха да „вземем“ отсечката на един дъх. Снимка и обратно за разнообразие покрай мястото за организиране на етно джаз фестивала всяка година на 30 юли. Чепеларе ни очакваше. Вечерта се насладихме на неговото гостоприемство.

    Еньовден, 24 юни, започна за нас в 5:55, когато всички бяха вече в буса и потеглихме - предстоеше ни изкачване на връх Богдан (1604 м), първенеца на Средна гора. Денят бе горещ от сутринта. Целта си е цел. Изкачихме се. Починахме кратко. Снимахме се и поехме обратно. Поохладихме се в буса. Подкрепихме се в Копривщица. Приготвихме багажа и потеглихме към Паниците. Чакаше ни още една цел. Балкана и хижа „Рай”. Достигнахме я малко преди 20:00 без да бързаме, изнурени от жегата и доволни от осъщественото. Вечерта бе приказна – огромна пълна луна, звезди, Райското пръскало, среща с група приятели и за първи път всички в една спалня.

   25 юни започнахме за „отскок“ с бонбони и втори рожден ден. Красотата бе навсякъде. Трудно е да се опише. Погледнеш в страни море от зелени извивки от снагата на Балкана. Погледнеш надолу – блясък от светлината с цветни окраски от цветята. Приказно и неземно. За 3 часа с почивки за гледки и снимане пристигнахме на върха. Чай, кафе, йогурт – кой каквото пожела. Почивка. Снимки и ход покрай заслон „Маринка” към Паниците. Наградите не закъсняха – Сухият водопад ни омая с пръските вода, които вятърът моделираше като художник. Кола, фанта, бира и вода – по избор се почерпихме на фургона. Поохладихме се в реката и освежени потеглихме към Момин проход, мястото за последната ни нощувка заедно. Последна вечер – време за купон. Ресторанта в съседство ни приюти за вкусно хапване, връчване на грамоти и значки, почерпка, хора – истинска веселба ...

   Последния ден започна още в 5:55 - бяхме в буса, потегляйки за Боровец. Намеренията на част от екипа да се „качат“ с лифта бързо се изпариха. Той бе затворен до 2 юли. И така цялата бойна група потегли към върха. С няколко междинни почивки, едно подкрепление на хижа „Мусала”, първенецът ма Балканите, Мусала (2925 м) бе покорен. Време за съзерцание. Време за радост. Време за почерпка. Време за ликуване. Време – за всичко нужно на всеки един от групата. Целта, голямата цел е постигната – 8 дни – 10 върха и израстване.

Над 1450 км пропътувани през цялата страна, изкачени над 9500 м, ранно ставане, късно лягане, динамика и бърза преценка: това е кратката равносметка от тези прекрасни осем дни!

 

Денка Георгиева – Клуб “Нови хоризонти“

Btsbg.org © 2021 All rights reserved