Пещерните спасители са необходими и се нуждаят от подкрепа

26/09/2023

Интервю с Владимир Георгиев – ръководител на район Западна България при Сдружение „Пещерно спасяване” и член на Управителния съвет на сдружението

            Г- н Георгиев, бихте ли представили накратко Сдружение „Пещерно спасяване“– България?

Сдружение „Пещерно спасяване“ осъществява дейности по издирване, оказване на първа помощ и спасяване в пещери и пропасти. Дейността му се осъществява изцяло на доброволни начала от спасители-пещерняци, преминали специализирани курсове на обучение в страната и чужбина. Тя не генерира приходи (освен членски внос) и печалби и за развитие на дейността си разчита изцяло на подкрепа от съмишленици, други организации и компании.

От самото си създаване като Аварийно-спасителен отряд към Българска федерация по спелеология през 1974 г. и регистрацията си през 2013 г. като неправителствена организация  сдружението се занимава с обучението на пещерни спасители. Специализираните курсове по пещерно спасяване са подготвили над 300 пещерняци, от които над 80 са редовни членове на спасителния отряд.

За близо 50-годишния си период на съществуване отрядът е провел учебни и действителни спасителни акции в десетки пещери и пропасти на територията на цялата страна. Организацията поддържа международни връзки с подобни структури в други страни. Български спасители вземат участие в съвместни тренировъчни акции във Франция, Словения, Хърватия, Румъния, Сърбия и др.

„Пещерно спасяване“ е член на Националната асоциация на доброволците в Република България, „Европейската асоциация по пещерно спасяване“ (European Cave Rescue Association

Активно се работи и по сътрудничеството с държавни и неправителствени структури в страната, както и по актуализиране и подобряване на нормативната база, която урежда всички дейности, свързани с пещерното спасяване.

           Какво бихте разказали за българското участие в спасителната акция на спелеолога Марк Дики в пещерата Морджа в Турция?

Аз участвах в организацията на акцията – събиране на екип, логистика, комуникации с турската страна и различни международни организации. Екипът наброяваше 17 спасители, завършили курсове по пещерно спасяване при нас. Те стигнаха на терен сравнително бързо (преди тях е имало няколко унгарски и турски пещерняци). По-късно са дошли представители от Хърватска, Полша и Италия. Групата ни бе разпределена в различни височинни участъци в пещерата и бе активна по време на цялата акция. Наши спелеолози поеха работата и в най-долните участъци в пещерата, което определя по-дълго време за престой, влизане и излизане. Наши представители в по-горните части участваха в пренасянето на багаж, разширяване на тесни участъци и др.

Това бе една от най-сложните за изпълнение акции – с дълбочина 1000 м. Екипността при нас винаги е задължителна – с разпределение на задачите и необходимата координация. Акцията продължи 58 часа, в нея участваха общо 130 пещерни спасители от различни страни.

         В какви други по-интересни акции сте участвали?

Този вид акции не са особено чести - в България има няколкостотин добре подготвени пещерняци и добре изградена система от курсове, което намалява броя на инцидентите. Понякога се налагат спасителни акции за други хора – миналата година край Враца се наложи да вадим паднал турист в 80-метрова пропаст. Преди няколко години се наложи да търсим водолаз (който не беше излязъл) в пещера „Големия извор” край с. Кипилово в района на Котел. Това бе мащабна и специфична акция – малко са хората, които се занимават с пещерно гмуркане. Наложи се гмуркане и издирване в рамките на няколко дни. Изваждането му отне месеци – кой точно да го извади, кой да финансира цялата операция. Услугите на професионални пещерни водолази струват скъпо.

        Как се финансират дейностите на сдружението?

Нашето сдружение е неправителствена организация и дейността е изцяло доброволческа. Имаме минимални приходи от членски внос и понякога от дарения или спонсори.

   Министерството на младежта и спорта стартира консултации за разработване на нов проектозакон за доброволчеството в България, включен в Законодателната програма на Министерския съвет за август - декември 2023 г. Имате ли предложения във връзка с този законопроект?

В последните години в България са направени редица законови разработки за дейности по доброволческо спасяване при различни бедствия и аварии. Ние не сме били включвани в този закон. Все още няма и разработени механизми за координация със сродни по дейност организации.

         Необходимо ли е да се създаде нормативна база в подкрепа на вашите дейности?

Естествено, да. За да се осигури по-лесна комуникация със съответните ведомства и организации, като БЧК, ПСС, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” и ГД „Национална полиция“ в МВР и др. В трудовото законодателство е добре да се предвидят компенсации за доброволците по време на отсъствието им от работа по време на акции. Вероятно и с клаузи в Закона за доброволчеството. Необходима е и по-висока популярност на нашата дейност.

Имаме подкрепа от страна на Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ), на която сме член. При голямото земетресение в Турция преди месеци те поддържаха контакт с турската страна, която пък организира и финансира полетите и логистика на място. Също чрез НАДРБ получихме финансиране (през дарения) за акцията по спасяване на спелеолога Марк Дики. Вложени лични средства се налага да възстановяваме впоследствие чрез дарения. Всеки, който иска да помогне, е добре дошъл.

Btsbg.org © 2024 All rights reserved