Г-н Ванев, Вие сте единственият българин, носител на „Tройната корона”. Какво точно означава това?
- По неофициални данни към момента съм единственият българин, прекосил трите най-дълги непрекъснати туристически пешеходни маршрута в САЩ. Това е т. нар. „Tройна корона”. Тя включва Тихоокеанския хребетен път (Pacific Crest Trail), Пътеката на Апалачите (Appalachian Trail) и Континенталния преход (Continental Divide Trail). Трите маршрута имат обща дължина от 12 500 км, като два от тях се простират от граница до граница, от Мексико до Канада.
Кой от тях е най-дълъг?
- Най-дългият маршрут технически се води Континенталният преход. Дължината му варира между 4 300 и 5 000 км, в зависимост от избраните алтернативи.
Какво Ви подтикна да захванете това не леко приключение?
- През 2015 г., докато живеех и работех в Англия, попаднах на филм, който по никакъв начин не се водеше приключенски. Корицата му обаче ми грабна вниманието, защото имаше ниска блондинка с три пъти по-голяма раница на гърба от самата нея. Този филм ме запозна с историята на съответната героиня и Тихоокеанския хребетен път. Тогава реших и аз някой ден да направя нещо подобно.
В началото на 2017 г. се оказах с много свободно време и достатъчно спестени финанси, казах си: „сега или никога“. За три месеца си събрах багажа, организирах се и в края на месец март бях на старта на Тихоокеанския хребетен път.
Впоследствие научих и за другите два маршрута. А след като завърших втория, някак не вървеше третия да остане във въздуха, та успях да приключа и него, преди да ни затвори другата „Корона”. Ако бях пропуснал една година и си бях дал почивка, нещата щяха да отидат в незнайно бъдеще.
През кои години и в каква последователност изминахте маршрутите?
- Тихоокеанският хребетен път преминах през 2017 г., Пътеката на Апалачите - през 2018 г., а Континенталният преход - през 2019 г. Три години поред, всяка година по 4-5 месеца, в зависимост от дължината.
Кой от трите маршрута Ви е най-любим? А кой е най-красивият?
- Трите маршрута са твърде различни, макар да имат сходни точки. Континенталният преход е с по-девствена природа, което го прави по-труден за ориентиране в големи участъци. Пътеката на Апалачите е физически най-предизвикателна, заради влагата и постоянното изкачване и слизане. Но определено Тихоокеанският хребетен път, като всяка първа любов, ще си остане любим.
Доколко популярни в САЩ са тези маршрути и доколко са облагородени, маркирани и пригодени за приключение?
- Преди тях моят опит в планината се равняваше на десетина дни с приятели и планински водач. Реално нямах голяма база за сравнение, но навигацията беше сравнително лесна, дори когато имаше сняг. Маркировката на Пътеката на Апалачите и на Тихоокеанския хребетен път е в изключително добро състояние, като на всеки 300 метра има маркировъчен знак. Най-лошата маркировка беше на Континенталния преход - там често човек може да се дезориентира и да изгуби пътеката.
Всяка година, както на Тихоокеанския хребетен път, така и на Пътеката на Апалачите, тръгват приблизително по 3 000 човека с цел прекосяване на целия маршрут. Колко стигат до края е друга цифра. Интересът към тези маршрути е значителен според нашите разбирания, но малък за мащаба на Щатите.
Като говорим за всеки от преходите - месеци ходене и преодоляване на хиляди километри, сигурно е имало критични моменти. Споделете за някои от тях?
- На един от маршрутите ми се наложи да бъда евакуиран с хиликоптер от снежна планина – добре, че активирането на SOS предавателя предотврати ситуацията да се превърне от лоша в критична с фатални последствия. Бързата реакция на местните служби ме изкара от зимната планина, а най-интересното беше, че не бях нахокан. Напротив, хората се радваха, че са ме намерили и спасили в добро здраве. Имах нужда само от стопляне, почивка и възстановяване.
Има една книга на Алън Силитоу - „Самотният бегач на дълги разстояния”, чието име на английски звучи така: „Самотата на бегача на дълги разстояния“ („The Loneliness of the Long Distance Runner“). Това, предполагам, важи и за пешеходеца на дълги разстояния. Какво мотивира човек да продължава да изминава всички тези километри, най-често сам?
- И трите маршрута прекосих предимно сам, без организирана група и без спътник, с когото да тръгна от началото до края. Винаги обаче попадах на „непознати приятели“, както аз ги наричам, защото това са хора, с които можеш да седнеш да си говориш така, все едно се познавате от години, а всъщност сте се срещнали преди броени минути. Мотивацията е в човешката природа. Това е жажда за приключение, изследване на неизвестното, както и разнообразието, защото всеки един ден е различен.
Вече сте издали две книги за първите два прехода. Кажете няколко думи за тях?
- Имах възможността да се свържа представители на Издателство Вакон. Те подкрепиха издаването на две книги - „Пътека през огън и лед“ за Тихоокеанския хребетен път и „Пътеката на хората“ за Пътеката на Апалачите. Това са пътеписи за прекосяването на двата маршрута през моята гледна точка, без да влизат в конкретни детайли „тип пътеводител”. Те по-скоро са разказ за личните ми преживявания: как стигнах до избора да подхвана това приключение, какво се случва по време на него и как приключва. И двете книги са налични в издателство „Вакон”. От 2020 г. написването на третата все още е в графа бъдещи планове, но ще дойде и нейният ред.
Имало ли е момент, в който Ви е идвало да се откажете? Или просто беше въпрос на време да ги извървите?
Критични ситуации винаги има при дълги маршрути, защото в някакъв момент човек се изтощава психически, социално и физически. Възможностите на човешкото тяло имат граници - лимит, който е важно човек да познава, за да може, когато той наближи, да си даде почивка. Било като слезе до населено място да се изкъпе, да си изпере дрехите, да се освежи, да се възнагради за прекосената отсечка с топло сготвена храна.
Прекомерният натиск и движение на всяка цена може да доведе до прегаряне от правенето на любими неща, дори до загуба на страст към онова, което те радва и те зарежда емоционално и психически. Освен това човек може да си подготви източници на мотивация, като снимки на близки или на любима музика. Такива дреболии променят хода на нещата, когато сме долу в ниското и сме готови да се откажем.
След „Тройната корона” в САЩ предприемали ли сте други дълги преходи? Имате ли българска „Тройна корона”?
- В списъка ми с маршрути най-горе е записана българската „Тройна корона”. Но досега няколко пъти все се появява нещо, което слагах на нейно място. Изминал съм почти всички участъци на Е4, значителни участъци от Е3 и малки участъци от Е8. Опознах ценността и на трите маршрута и в даден момент ще стигна и до тях.
Планирате ли нещо по-екзотично или нещата си идват естествено?
- В момента работя по проект с Българска фондация Биоразнообразие, чиято цел е създаването на дълъг туристически маршрут за обхождане на цялата Балканска част на Европейския зелен пояс, част от т. нар. бивша „Желязна завеса”, трансграничен район на Балканските страни. Идеята е да се създаде концепция и да прекосим на терен предварително начертания маршрут с цел популяризиране на конкретни защитени зони, техните дадености и красоти.
***
Цялото интервю с Петър Ванев (Petar "Moonshine" Vanev), първият българин, изминал успешно трите най-дълги пешеходни прехода в САЩ – Тихоокеанския хребетен път, Пътеката на Апалачите и Континенталния преход - с обща дължина от 12 700 километра, може да намерите в следващия брой на вестник "Ехо".
