ПИСАТЕЛЯТ АНТОН ДОНЧЕВ НА СРЕЩА С РЪКОВОДСТВОТО И
ЕКИПА НА БТС
През април в Централата на БТС ръководството на Сдружението в лицето на председателят доц.д-р Венци Росманов и изпълнителният секретар доц.д-р Румен Драганов заедно с експертите имаха среща с големия български писател акад. Антон Дончев и съпругата му. Срещата протече в диалогичен порядък и се превърна в разговор за славното минало на българската държава, трудното настояще и бъдещето, в което младите хора ще допринесат за просперитета на страната, в която са родени и израснали.
„Водим една тежка борба за оздравителен процес по обезпаразитяване на БТС, което обезсилва организма на тази организация. Болестта е много сериозна. Това са материални интереси и срещу тях духовните ценности, стойности и фактори имат сила, само когато са 51% от контролния пакет” – каза доц. Росманов.
Антон Дончев разказа интересни и малко известни исторически факти от нашата история и сподели част от сюжета на новия си роман за Вълчан войвода, който пише в момента. Стана дума за института на еничарите, който не е осветен в нашата история. След това писателят разказа за казанските българи и за връзката между Казанска България и България, като спомена факти, които са известни на малцина и причината за това е, че хората не се интересуват и не четат.
Акцент в срещата бе ключовият въпрос, зададен от председателя на БТС доц. Росманов, а именно „Ще оцелеем ли като нация?” „Духовността изисква жертви, за да не поддадеш на съблазните, на парите. Понякога иска и себеотрицание. Духовното трябва да пребори биологичното. Ние тук, в БТС, се опитваме да надделеем по някакъв начин над биологичното и материалното и да направим нещо, което да остане след нас” – каза председателят на Сдружението в разговора, който продължаваше диалогично и в който личните преживявани, фактите от историята и битието и интелектуалните прозрения на акад. Антон Дончев засегнаха темите за безсмъртието на душата, за Създателя на света и Антихриста, за извънземните и разбира се големия въпрос за ценностите. Според д-р Венци Росманов най-важни са честта и достойнството, почтеността и благодарността.
