Продължителното засушаване, сухите треви и мълния спомогнаха за пожара в гръцка територия. Бурният вятър бързо насочи огън от полето към планината, където на места има изоставени боеприпаси от гражданската война през 1947-1948 г., които вследствие на огъня започнаха да гърмят. Това създаде допълнително напрежение. Гръцките власти не позволиха участие на жива сила за потушаването на огъня и така силният вятър ускори бързото пренасяне на огъня към границата с България между гранични пирамиди 92 и 96. Българските огнеборци, войска, горски работници и цивилно население бързо се организираха – направени бяха просеки, за да не навлезе пожарът в наша територия. Така нареченият у нас вятър „Вечерник“ промени посоката си и за кратко време обстановката се успокои. На следващия ден обаче той задуха с още по-голяма сила и пожарът се разрасна отново и обхвана още по-голяма територия. За съжаление, просеките не помогнаха и пожарът премина в наша територия, като бързо навлезе в муровите гори.
Самолети, хеликоптери и жива сила се бориха за опазването на Славянка (Китка) планина. Въпреки неспирната борба огнената стихия продължи да се разраства. Започнаха обаждания от туристи, които желаят да се включат в гасенето на пожара, но поради опасността, която идва от Гърция, бе ограничен достъпът на цивилни доброволци. Пожарът продължи да обхваща нови територии. По това време в хижа „Извора“ имаше маркировачи по предварителен план за маркировка на нова туристическа пътека.
Незнайно от къде на 26 юли, на север от големия пожар в наша територия, на около километър и половина се появи ново огнище, още по-опасно. Кметът на село Петрово и няколко огнеборци, въоръжени с пръскачки за лозя, успяха да потушат огнената стихия.
На 28 юли това огнище отново се възобнови с опасност да се разрасне с още по-голяма сила. Активните туристи, дошли да почистват и маркират новата пътека, при създалата се обстановка се организираха и снабдени от хижата с мотики, лопати, брадви, с раници, пълни с туби вода и с личен автомобил тръгнаха да окажат помощ в гасенето на огъня. Тъкмо навреме. С мотиките и лопатите ограничиха огъня, с водата го загасиха, но времето ги притискаше. Те отидоха на час и половина до най-близкия водоизточник, пълниха съдовете, които имат, върнаха се до огнището и оставиха водата за резерва, при евентуално възобновяване на огъня. Късно вечерта, с чувство за изпълнен дълг за опазване на природата, те се прибраха в София. На другият ден бяха на работа.
Те не искат да се пише за тях. Това са активни туристи, които обичат природата, участват с доброволен труд, време и средства за почистване и маркиране на туристически пътеки и по други планини. А кои са те?
Това са Антон Дончев, Мирослав Спасов, Виктор Гущеров и Владо Симеонов.
Защо пиша всичко това?
Освен че тези наши активисти допринесоха за опазване на природата, получих много обаждания от членове на БТС, които желаят да се включат в погасяването на пожара. Това ми вдъхва доверие, че членовете на БТС и любителите на природата правят и ще правят всичко възможно за опазване на природата и планините. Като виждам какви са мащабите на пораженията, нанесени от огнената стихия, ви моля: Бъдете бдителни!
Славянка планина е била, е и ще бъде безопасна и привлекателна с красоти, история и легенди. Най-прекръщаваната планина. В нея е и биорезерватът „Али ботуш“. Желателно е посещението да се извършва по маркираните пътеки, за да бъде разходката приятна и спокойна.
хижа „Извора“, Тодор БАЛТАДЖИЕВ
