Исторически музей

След освобождението от османско робство, възмутен от късата българска памет, патриархът на българската литература Иван Вазов със скръб и преклонение написа своята знаменита „Епопея на забравените". Ето само една строфа от стихотворението „Кочо": „Перущице бледна, гнездо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб, дето храбро падна въстаналий роб!"

Няма българин, който да не усети направо със сърцето силата на тези стихове. Макар и написани отдавна, те в никакъв случай не могат да бъдат наречени архаични. Защото възпяват епопеята Априлско въстание - част от същността на всички поколения - сегашни и бъдещи.

Хубаво е, че ги има музеите. Като този на Перущица.

Векове преди идването на римляните, около карстовия извор близо до някогашната махала Пастуша, свое селище създали траките. В този район са открити 29 надгробни могили, сред които най-известни са Духова и ТБанова. Именно от първата са експонираните днес в музея предмети от времето на траките: бойни колесници, мраморна глава на мъж, статуи на антични божества, оброчни плочки, както и монети, сечени във Филипопол. Хората били привличани от уникалните условия на региона - изобилие от вода, плодородно поле, близостта на планината, здравословния умерен климат, но и от още нещо - красотата на тукашната природа. Смята се, че сегашният град води началото си от древното селище Драговец, разрушен през 1364 година от турските орди, предвождани от Лала Шахин. Но опитите им да накарат хората да приемат исляма били безуспешни.

През XV век тук дошли много българи-бежанци от най-западните предели на Балканския полуостров - днешните Албания и Епир. Селището било отново опожарено през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап. Но Перущица винаги възкръсвала от пепелта. Всички тези нещастни събития и превратности на съдбата не успели да пречупят тукашните хора, защото бил здрав техният български корен.

По време на Възраждането, най-славните години на Перущица, тук живели и работили видни просветители и дейци на национално-освободителното движение като Петър Бонев, Спас Гинов, Васил Соколски - Доктора и Кочо Честименски, обезсмъртен от Вазов в едноименното стихотворени. През 1869 година Васил Левски основава в града таен революционен комитет, чиято дейност възобновява Георги Бенковски седем години по-късно.

Дошли величавите и трагични дни на Априлското въстание. Седем дни перущенци удържали непрестанните атаки на многократно превъзхождащите ги по брой и въоръжение башибозуци, предвождани от Тъмрашлията Адил Ага. В църквата „Свети Архангел Михаил" те предпочели смъртта пред опасността да попаднат в ръцете на петвековния поробител: мнозина мъже отнели първо живота на собствените си жени и деца, а после и те се самоубили. Загинали 347 души, но не като роби, а като свободни хора. По-късно техните кости били събрани и погребани в същата тази черква. Перущица била опожарена и срината до основи.

Градът бил освободен от османците на 3 януари 1878 година. Неговият Исторически музей е свидетелство, че никой от достойните синове на Перущица и делата им не ще бъдат забравени.